ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА

проф. д.ик.н. Камен Миркович

  • *Неправомерната подмяна на експерти с политици . . . чети още
  • *Порочното зачатие в обществото . . . чети още

Биографична справка за професор Камен Миркович

Камен Миркович

Камен Миркович е роден през 1939 г. в София*. Неговите прадеди са от Сливен. Един от тях – д-р Георги Миркович (1828–1905), е завършил през 1856 г. медицинския факултет в Монпелие (Франция) и е един от първите лекари в България. Той е първият български лекар хомеопат. В началото на 60-те години на ХІХ-ия век е директор на Българската гимназия в Болград (Украйна), след което фамилията на неговият род се преименува от Мирков на Миркович**. По-късно д-р Георги Миркович е редовен член (сега академик) на Българското книжовно дружество (сега Българска академия на науките) в София***. Родителите на Камен Миркович също са живели в Сливен.

* По препоръка на сливенските лекари майка му Димитринка Миркович е отишла специално в София при сестра си д-р Еленка Теодосиева, за да се осигурят по-надеждни условия за раждането, което става в тогавашния Майчин дом в столицата (близо до днешния хотел “Принцес”).

** Според друга версия това преименуване е станало по-късно през 1878 г., когато в Сливен посрещат руските освободителни войски начело с вече ослепелия Добри Чинтулов. Тази версия обаче исторически не се потвърждава за самия д-р Миркович, тъй като още през 1874 г. Христо Ботев съобщава: “Из Деари Бекир пишат, че д-р Миркович и тримата негови другари и до днес още лежат в терсханата и че няма никаква надежда, за да се освободят” (В-к “Знаме”, г. I, бр. 2 от 15 декември 1874 г.) (Христо Ботев пише за д-р Миркович в същия вестник и в броевете му от 12 януари 1875 г. и 17 май 1875 г.). Името на д-р Георги Миркович с тази фамилия фигурира и в аналите на Болградската гимназия от 1864 г., на която той тогава е бил директор.

*** Доктор Георги Миркович е един първите български разузнавачи. Бидейки в състава на група от патриоти и под естественото прикритие на практикуващ тогава лекар в Северозападна България, в началото на 70-те години на ХIХ-я век той успява да проникне в състава на турските тайни служби, на които донася фалшиви рапорти, като в същото време активно съдейства на българското революционно движение срещу отоманското потисничество (ръководено от БРЦК в Букурещ) по време на Възраждането. Предаден е от българин (от софийския митрополит Доротей, наричан Дорчо ефенди), а станалият за резил заради провала си Черен кабинет (специалната служба на Високата порта) е разформирован. Д-р Миркович отървава бесилото благодарение на застъпничеството на брат си Русчо Миркович, тогава виден сливенски търговец; това е същият този брат, който издържа доктора по време на следването му в Монпелие през 50-те години на ХIХ-я век. Д-р Миркович е осъден и е изпратен на заточение в Диарбекир (завръща се в Сливен след Освобождението). (Вж. биографичната статия от Ст. Гидиков “Д-р Георги Вълков Миркович (1828–1905)” в “Той не умира. Сливен на безсмъртните си синове”, Сборник на сливенското читалище “Зора”, Сливен, 1935). Бюстът на д-р Георги Миркович при паметника на Хаджи Димитър в центъра на Сливен е израз на признанието на сливенци за патриотичното дело на доктора. За фамилията Миркович (която води началото си от 1740 г. и която през цялото си досегашно съществуване наброява над сто души заедно със съпругите) докторът се превръща в легенда.

Камен Миркович прекарва детството и юношеството си в Сливен. Завършва с отличие Икономическия техникум в Сливен през 1957 г. (промишлено счетоводство и счетоводство на капиталното строителство) и с отличие специалността “Политическа икономия” във Висшия икономически институт “Карл Маркс” (ВИИ) в София през 1964 г. Дипломната му работа е посветена на съотношението между стойността и цената при социализма.

През 1964–1967 г. той е докторант (тогава аспирант) в катедра “Политическа икономия” към ВИИ. Дисертацията си разработва под научното ръководство на проф. Жак Аройо. В нея са разгледани проблемите на определянето на пълната трудоемкост на отделните видове продукти. Камен Миркович я защитава през 1968 г. и става доктор по икономика (тогава кандидат на икономическите науки). През 1984 г. защитава дисертация за доктор на икономическите науки, която е посветена на теоретичните проблеми, математическото моделиране и измерването на обществено необходимите разходи на труд.

През 1967 и 1968 г. Камен Миркович е научен сътрудник в Научноизследователския институт по финанси и кредит при министерството на финансите и БНБ, където при научното съдействие и подкрепа на проф. Георги Петров, разработва проблемите на математическото моделиране на сводния финансов план на страната. От 1969 до 1976 г. е съветник в апарата на министерския съвет, където се занимава с въпросите на финансите, кредитния план на банката, паричното обръщение и статистиката. През част от това време е в състава на Института по организация на управлението при министерския съвет, където участва в разработването на икономическия механизъм за управление на народното стопанство, след което е личен съветник (помощник) на първия зам.председател на министерския съвет и председател на Комитета за стопанска координация Живко Живков. Благодарение на сътрудничеството си с проф. Иван Николов и на идеите на акад. Евгени Матеев, навлиза и в проблемите на икономическата кибернетика. Продължава да работи по съвместителство в Научноизследователския институт по финанси и кредит при министерството на финансите и БНБ (трансформиран в Научно-методологически център по финанси при министерството на финансите), където през 1974 г. се хабилитира като старши научен сътрудник втора степен. Тук той работи върху математическото моделиране на държавния бюджет и платежния баланс на страната и моделирането на икономическия механизъм. Междувременно разработва самостоятелни курсове по математическо моделиране в политическата икономия, математическа икономика (която е част от икономикс) и математическо моделиране на финансите.

Камен Миркович има 44 години преподавателски стаж във висше училище и 47 години научен стаж. От 1968 г. е хоноруван преподавател във ВИИ. От 1976 г. работи като старши научен сътрудник втора степен, а от 1977 г. – като редовен доцент в катедра “Политическа икономия” на ВИИ, сега Университет за национално и световно стопанство (УНСС). От 1987 г. е редовен професор към същата катедра (след 1990 г. – катедра “Икономикс”). Преподава кибернетика и икономика, математическо моделиране в политическата икономия, математическа икономика, икономикс (микроикономика и макроикономика) и моделиране на финансите. Пенсионира се през 2005 г., но продължава да работи като професор в катедра “Икономикс” при УНСС (от 2004 до 2007 г. на срочен трудов договор, а след това – като гост-професор). През декември 2010 г. той окончателно прекратява преподавателската си дейност в УНСС и се посвещава само на изследователска дейност.

Камен Миркович заема редица ръководни академични длъжности във ВИИ (УНСС): научен секретар на катедра “Политическа икономия” (1977–1979 г.), заместник декан на Общоикономическия факултет (1979–1987 г.), декан на същия факултет (1987 г.), заместник ректор по учебната работа и първи заместник ректор на ВИИ (1987–1989 г.), ръководител на катедра "Икономикс" при УНСС (1991–2000 г.) и ректор на Университета за национално и световно стопанство (1993–2003 г.). Като ректор през периода 1993–2003 г. е член на Съвета на ректорите в България, член е на ректорския съвет и на ректорско-деканския съвет на УНСС. От 1995 до 2006 г. е директор на Центъра за междууниверситетско обучение при УНСС. Като бивш ректор от началото на 2004 г. е член на Съвета на ректорите на УНСС.

Като ректор на Университета за национално и световно стопанство в продължение на повече от 10 години Камен Миркович има приноси:

– В укрепването и развитието на университета: участвува в създаването на необходимите научни и организационни предпоставки за преустройството на учебното съдържание и за преминаването на обучението по икономическите дисциплини в университета към изискванията на развитото пазарно стопанство.

– В запазването на идентичността и целостта на университета (Камен Миркович е инициаторът и организаторът на резултатни протестни действия на група ректори срещу намеренията на тогавашното правителство да обедини техните университети, в т.ч. и УНСС, със Софийския университет “Климент Охридски” в един удобен за политическите цели на властта мегауниверситет; след инфарктно заседание на Съвета на ректорите тези намерения са осуетени, а впоследствие министърът на образованието е сменен).

– В издигането на престижа на университета сред международната академична общност, в развитието и разширяването на неговото международно сътрудничество.

– В усъвършенствуването на академичната и организационната структура на университета.

– В поддържането на финансова стабилност на университета и в разширяването и развитието на неговата материална база.

– В поддържането на добър социален климат в университета и в развитието на неговата почивна база.

– В създаването на условия за развитие на студентското само-управление в университета.

Той е член на Научната комисия по икономически науки при Висшата атестационна комисия (ВАК) (1990–1992 г.), член на Научната комисия по обществени науки при ВАК (1992–1994 г.), и отново член на Научната комисия по икономически науки при ВАК (2004–2009 г.), председател е на Специализирания научен съвет по икономическа теория и макроикономика при ВАК (1992–1997 г.) и член на този съвет (1987–2004 г.). Член е на Специализирания научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения на ВАК (2010 г.). Член е на редица научни съвети: на Научния съвет по финанси и кредит на Научноизследователския институт при министерството на финансите и БНБ, респ. на Научно-методологическия център по финанси (1974–1991 г.), на Научния съвет на Научния център по външна търговия при министерството на външната търговия (1974–1977 г.), на Научния съвет по политическа икономия при Софийския университет “Климент Охридски” (1989–1990 г.), на факултетния съвет (1978–2004 г.) и на факултетния научен съвет (1978–2010 г.) на Общоикономическия факултет при УНСС, на академичния съвет на УНСС (1985–2005 г.), на Научния съвет по икономическа теория и макроикономика при УНСС (от 1993 г.). За по-кратки периоди от време е член и на други научни съвети. Член е на Програмния съвет по икономически науки при Съвета за висше образование (1988–1990 г.). Дълги години е член на редакционните колегии на списания “Финанси и кредит” (1969–1985 г.) и “Икономическа мисъл” (1993–2011 г.), както и член на Редакционния съвет по икономика на Държавното издателство “Наука и изкуство” (1987–1989 г.).

Камен Миркович е член-кореспондент на Испанската кралска академия на докторите на науките в Барселона (от 1994 г.), сътрудничи на Международното общество по използване на размити множества в икономиката със седалище в Реус – Испания (от 1995 г.), и е член на Международната инженерна академия в Москва (от 1997 г.). Участвува в множество специализации, научни конгреси и официални чествувания, както и на срещи, посветени на проблемите на висшите училища (в София, Варна, Свищов, Пловдив, Москва, Варшава, Прага, Будапеща, Братислава, Санкт-Петербург, Ниш, Киев, Одеса, Болград, Лондон, Хъл, Тюсон – Аризона, Берлин, Сао Пауло, Париж, Рен, Барселона, Сантяго де Компостела, Толедо, Реус, Леида, Кайро, Александрия, Менофия, Луксор, Пекин, Буенос Айрес, Мадрид, Лисабон, Палма де Майорка, Сидни, Бангкок, Сантяго де Куба, Рио де Жанейро, Женева, Рим, Неапол, Атина, Солун, Сеул, Хонг-Конг, Каракас, Мерида, Мексико-сити, Токио, Бепу, Киото, Осло, Стокхолм, Ню Йорк, Вашингтон и други).

Има над 300 научни публикации в областта на математическото моделиране в икономиката, математическата икономика, икономикс, теорията на икономическите системи, макроикономическото равновесие, политическата икономия и финансите. Автор е на 23 учебника, в т.ч. учебници по математическо моделиране в политическата икономия и във финансите и кредита, микроикономикс (в две части), макроикономикс (в четири части), международен икономикс (в четири части) и математическа икономия (в две части). През периода от 2000 до 2003 г. публикува три крупни монографии по икономическа теория (общият обем на трите е около 8000 стандартни машинописни страници): Миркович, К. Международна икономика. Издателство “Тракия-М”, С., 2000, 1008 с.; Миркович, К. Макроикономика. Издателство “Тракия-М”, С., 2001, 1104 с.; Миркович, К. Микроикономика. Издателство “Тракия-М”, С., 2003, 1126 с. В тях той изяснява и използва над 5000 термина, като около половината от тях са въведени от автора за първи път и са преведени от български на английски език от него.

В тези монографии той разработва нови положения и проблеми в икономическата теория, някои от които са:

– Въведени са и са разработени класификации на продуктов и полезностен микроикономически растеж.

– Обоснован е ингредиентен подход към микроикономиката, според който голямата част от микроикономическите проблеми могат да се разглеждат и изследват в еднаква последователност и форма за продуктите, за производствените фактори, за полезностите и за стойностите.

– Въведена е и е обоснована граница на съзидателните възможности, чиито частни случаи са границата на производствените възможности, границата на потребителните възможности и границата на творческите възможности, които образуват затворен цикъл в теорията на благосъстоянието.

– Създадена е система от производствени функции с постоянни и с променливи коефициенти на еластичност, даваща възможност да се направи анализ на приноса на основните и на допълнителните фактори във формирането на темпа на икономическия растеж.

– Разработена е оригинална методология за класифициране и идентифициране на типовете на икономическия растеж съобразно с различното участие на екстензивните и интензивните фактори на растежа, в т.ч. е обоснована разширена основна класификация на икономическия растеж, в която са въведени нови понятия за видове икономически растеж като изотропен, анизотропен, хипогенен, нормален, хиперогенен, хомогенен и хетерогенен икономически растеж.

– Разкрити са характеристиките и различията в статичното и динамичното, в дългосрочното (в т.ч. стационарното и нестационарното) и краткосрочното (квазистационарното) и в неефективното и ефективното пазарно равновесие.

– Направена е пълна спецификация на функцията и на кривата на спекулативното търсене на пари (като елемент на функцията на предпочитанието към ликвидност) в номинално и в реално изражение и по номинален и по реален лихвен процент.

– Разработена е методология на спектрален анализ на макроикономическата цикличност на производството, като във връзка с това са въведени и използвани такива понятия като: стационарен макроикономически процес, случаен макроикономически процес, макроикономическа ковариация, макроикономически тригонометричен полином, периодична макроикономическа функция, макроикономически редове на Фурие, макроикономически интеграл на Фурие, макроикономическа честота, макроикономически интегрален спектър, макроикономическа спектрална плътност и други, и е обоснована изчислителна процедура на спектралния анализ в макроикономиката.

– Направена е класификация на комбинираната бюджетна политика (включваща едновременното провеждане на данъчна политика и политика на правителствени разходи), като във връзка с това са въведени и използвани нови нейни видове като компенсираща и некомпенсираща бюджетна политика и бюджетноравновесна и бюджетнонеравновесна бюджетна политика.

– Разработена е за първи път в литературата типология на бюджетната политика, във връзка с което са въведени и обосновани такива видове бюджетна политика като: еднопосочна бюджетна политика, едностранна бюджетна политика, еднотипна и разнотипна бюджетна политика, алотропна, изотропна и анизотропна бюджетна политика, монотонна и колебателна бюджетна политика, сходяща (конвергентна) и разходяща (дивергентна) бюджетна политика.

– Разработени са въпроси на въздействието на икономическия растеж върху международната търговия; във връзка с това са направени класификации на двупродуктовия икономически растеж, основани върху динамиката на съотношението между екстензивните и върху динамиката на съотношението между интензивните показатели за ефективност, и е направена класификация на въздействието на двупродуктовия икономически растеж (екстензивен и интензивен) върху международната търговия.

– Направен е нов анализ на принципа на ефективната пазарна класификация (който се обосновава в пространството на зависимостите между паричната и бюджетната политика); Във връзка с това е разработен метод за построяване на кривата на вътрешното макроикономическо равновесие и е извършен анализ на реализацията на принципа на ефективната пазарна класификация при сравнително еластична положителна и при сравнително еластична отрицателна крива на вътрешното равновесие при изходна непълна заетост.

– Разработена е оригинална разширена типология на макроикономическата политика, включваща разновидностите на експанзионистичната и рестриктивната макроикономическа политика и разновидностите на бюджетната, паричната и валутнокурсовата политика; във връзка с това са въведени и обосновани такива видове политика като: едностранна и многостранна макроикономическа политика, еднотипна и разнотипна макроикономическа политика, алотропна, изотропна и анизотропна макроикономическа политика, монотонна и колебателна макроикономическа политика, сходяща и разходяща макроикномическа политика.

– Разработена е нова система от евровалутни мултипликатори; във връзка с това са въведени и обосновани: общ евровалутен кредитен мултипликатор, опростен евровалутен кредитен мултипликатор, общ евровалутен депозитно-паричен мултипликатор, опростен евровалутен депозитно-паричен мултипликатор, общ евровалутен пълен паричен мултипликатор, общ затворен пълен паричен мултипликатор, опростен евровалутен пълен паричен мултипликатор, опростен затворен пълен паричен мултипликатор, евровалутен вътрешнодепозитен мултипликатор, евровалутен депозитно-резервов мултипликатор, евровалутен депозитно-наличнопаричен мултипликатор.

През периода от 2005 до 2012 г. той публикува нови четири крупни монографии по икономическа теория (общият обем на четирите е около 5500 стандартни машинописни страници): Миркович, К. Полезност и стойност. Издателство “Тракия-М”, С., 2005, 497 с.; Миркович, К. Икономическата система. Издателство “Тракия-М”, С., том 1, 2008, 1115 с., и том 2, 2009, 1146 с.; Миркович, К. Стопанство и икономика. Университетско издателство “Стопанство”, С., 2009, 400 с.; Миркович, К. Динамика на икономическата система. Издателски комплекс - УНСС, С., 2012, 312 с.

В монографията “Полезност и стойност”:

– Предложени са от Камен Миркович и са разработени от него изходните положения на теория за пределната стойност (която по значимост е равнопоставена на теорията за пределната полезност), което дава възможност по нов начин да бъдат обяснявани микроикономическите явления. С това е направен съществен принос към многогодишните усилия на икономистите за извършването на т. нар. икономически синтез (по подобие на неокласическия синтез, но при съвсем друга парадигма), в т. ч. да се извърши и синтез между някои основни положения на марксистката и немарксистката икономическа теория, с което те се превръщат в частни случаи на по-обща теория (и с което се потвърждава една от философските концепции, че развитието върви от частното към общото, така че дадена към един предходен момент теория се превръща в частен случай на следваща след нея в по-късен момент по-обща теория).

– Предложени са и са разработени от него изходните положения на релативистична теория за полезността и стойността (обобщена в релативистична теория за ценността), която дава възможност да се извършва анализ на ценностното икономическо поведение на индивида и да се изведат и обосноват по нов начин кривите на търсенето на продуктовия (стоковия) и трудовия пазар, както и формирането на цените на продуктите и на труда, върху които едновременно въздействуват както полезността, така и стойността.

– Релативистичната икономическа теория дава също възможност да се конституират относителна полезност и относителна ценност, което позволява те да бъдат сравнявани за различни индивиди, както и да се направи преход от индивидуална към обществена полезност и обществена стойност (извън теорията за общественото благосъстояние), което при досегашните абсолютни изражения е невъзможно.

– Въведено е и е обосновано понятието за принадена полезност, което разширява теорията за полезността и пределната полезност и върху тази основа е разработена обща концепция за принадената полезност и принадената стойност, чрез което се създава по-пълна картина за зависимостите между производството и потреблението.

– Въведено е и е обосновано понятието за икономическа сингуларност, което дава възможност за по-пълен анализ на трудовото и потребителското поведение на индивида в извънравновесни и в екстремни условия, възпрепятстващи нормалното възпроизводство на работната сила.

– Поставени са началата на предложения от Камен Миркович ингредиентен подход в икономиката, чрез който може да се конститиура многомерна система от икономически понятия (обоснован по-късно в монографията “Икономическата система”).

В монографията “Икономическата система” (в два тома):

– В икономическата литература има немалко опити икономическата система или нейни подсистеми да бъдат описани по един или по друг начин, в т.ч. и математически. Въпреки постигнатите в това отношения резултати, те имат един общ недостатък – методологичната им откъснатост от съществуващата система от икономически знания. Причините за това са най-малко три: първо, направените математически описания са трудно приспособими към традиционните икономически изследвания, защото тези описания не са съобразени в достатъчна степен със спецификата на икономическите обекти; второ, традиционните икономически изследвания в повечето случаи не почиват върху използването на модерния математически апарат, като икономическите понятия са така определени, че принципиално те не са математически формализируеми и следователно не могат да бъдат коректно икономически идентифицирани; трето, методологията (а значи и философията) на икономическата наука все още са лишени от необходимата задълбоченост, всеобхватност, целенасоченост и непротиворечивост, в резултат на което интерпретирането на икономическата действителност като икономическа система (и оперирането с нея като с икономическа система, респ. системи) се оказва почти нерешима задача. Крайният резултат от това е, че наличното икономическо знание като че ли се намира в насипно състояние и все още не се превърнало в икономическо познание. С монографията “Икономическата система” Камен Миркович прави опит за преодоляване на това състояние на икономическата наука. Наред с това, поради характера на своя предмет, монографията предоставя възможност изследвания върху някаква произволна икономическа система в конкретна област да намерят своето място и своето обяснение като реализация на една или друга страна или свойство на разглежданата тук абстрактна икономическа система или на посочените нейни разновидности.

– Преобладаващата част от икономическите системи в обществото са кибернетични. Ето защо изследването на икономическата система в тази монография е извършено най-вече чрез анализиране на свойствата на кибернетичните икономически системи. Много от тези свойства, разбира се, са характерни и за некибернетичните икономически системи. Но само кибернетичните системи ги притежават всичките едновременно. Такива свойства са стохастичност, динамичност, регулируемост, динамична устойчивост, оптималност, управляемост, ингредиентност и равновесност. Върху тази основа е изградена и структурата на изложението: то се състои от осем раздела, отнасящи се до стохастичната, динамичната, регулаторната, оптималната, управленската, ингрединетната и равновесната икономическа система.

– Обоснован е авторовия подход на ингредиентната икономическа система (ингредиентния подход), който прехвърля мост от абстрактната икономическа система към традиционно изучаваните икономически системи. Именно този подход прави възможно, щото цялото знание за микроикономиката, макроикономиката и международната икономика да бъде системно изградено (надградено) върху основата на описаната в тази монография абстрактна икономическа система (защото микроикономическите и макроикономическите системи и тези на международната икономика са нейни частни случаи). Изследванията върху икономическата ингредиентност се оказват плодотворни и заради това, че те плътно ни приближават до разкриването на такива значими диалектически икономически понятия като икономическа същност, икономическо явление, икономическа форма, икономическо съдържание и други от тази редица. Тук се открояват такива важни категории като стратифицирана, субстанциална и проективна икономическа система. Това позволява да се конституират в теорията не само понятията за реална и парична икономика, но и тези за ценностна, стратифицирана, субстанциална и проективна икономика.

– В монографията е направен опит да се преодолее откъснатостта на икономическата терминология от математическата, положение, което сега я изолира от останалите науки. Когато във физиката, техническите науки, информационните технологии, химията, биологията и други се използват такива основополагащи понятия като множество, пространство, система, структура, поле, функция, оператор и т.н., под съответното понятие всички те разбират едно и също нещо от гледна точка на формалното му съдържание и то точно така, както е и в математиката. В математиката съответното понятие е математическо, а в отделната наука – то е конкретно (физично, техническо, химическо и т.н.) понятие, тъй като там то изразява някаква конкретна реална действителност. Това положение създава общ език за посочените науки, който се твори от математиката и в основата на който стои единството на обективния свят. За съжаление не така стоят нещата в преобладаващия брой изследвания и публикации в икономическата област. В повечето случаи тези понятия, доколкото се използват в икономиката, имат друго (често пъти и разнородно в самата икономическа наука) съдържание, нямащо нищо общо с онова съдържание, което им придават математиката и останалите частни науки. Така икономическата наука говори на някакъв свой (но некоректен) език, който е неразбираем за другите науки, и наред с това самата тя не разбира техния език. И което е още по-нежелателно: тя се лишава от възможността да използва по адекватен начин мощния инструментариум на математиката за целите на собствените си изследвания и развитие. Основният принос на тази монография е обосноваването на необходимостта (както и съдържащият се по същество в нея призив) икономическата наука да заговори (и да се пренапише) на друг език – този, на който говорят всички останали науки, а именно – на езика, съобразен с математиката, както и на тясно свързания с това език на системния подход. В това отношение икономическата наука досега е направила не малко и то проличава от големия брой публикации в тази област, но те остават някак си изолирани, в повечето случаи – неразбрани или схващани като някаква екзотика. Прилагането на математическия метод, в частност на системния подход като математически подход, е мощна потребност, без удовлетворяването на която икономическата наука не може да има истинско бъдеще. Затова използването на огромното богатство на математиката (в т.ч. и особено на теорията на множествата и на математическата статистика), както и това на теоретичната кибернетика, е неотменима предпоставка за по-нататъшното развитие на икономическата наука.

В монографията “Стопанство и икономика”:

– Камен Миркович предлага и обоснована нова етапизация (периодизация) на историческото развитие според това какви фази на възпроизводствения процес са типични за съответния етап (за съответната обществена форма), специфичното за което е, че всеки следващ исторически етап придобива нова възпроизводствена фаза, като запазва фазите от предходните етапи (известно е, че според Карл Маркс, етапите, наречени от него обществено-икономически формации, се различават в зависимост от господстващата форма на собственост). Според Камен Миркович досегашното историческо развитие на човечеството протича през пет етапа: (1) консуматорство (при което е налице възпроизводствената фаза потребление, като до възникването на следващия етап тази фаза е единствената – това е дивачеството, при което човешката дейност се характеризира със събирачество); (2) стопанство (при което са налице възпроизводствените фази потребление и производство, като до възникването на следващия етап тези фази са единствените); (3) икономика (при която са налице възпроизводствените фази производство, разпределение /на дохода/ и потребление, като до възникването на следващия етап тези фази са единствените); (4) пазарна икономика (при която са налице възпроизводствените фази производство, разпределение, размяна и потребление, като до възникването на следващия етап тези фази са единствените); (5) финансова пазарна икономика (при която са налице възпроизводствените фази производство, разпределение, размяна, финансова размяна и потребление). Особеното е, че тези етапи са включени една в друга като матрьошки. {На един по-късен етап (извън тази книга) авторът въвежда и втори наименования на тези етапи, които той нарича стилизирани наименования. Съответно в същата поредност те са (1) консуномика, (2) прономика, (3) икономика, (4) ексномика и (5) финомика, където първите им срички са съкращения от англоезичните наименования на новопоявяващата се за дадения етап фаза на възпроизводството (само икономиката запазва същото наименование).} Ако изчистим взаимното стъпаловидно покриване на етапите, ще получим следната историческа последователност: (1) нестопанско консуматорство; (2) неикономическо стопанство; (3) непазрна икономика; (4) нефинансово-пазарна икономика; (5) финансова пазарна икономика.

– От предложените пет основни форми (исторически етапи) се оформя каскада от стотици (а може би и от хиляди) нови понятия, чието подробно изследване е дълг на икономистите. Например: освен отношения, сега има още консуматорски отношения, стопански отношения, икономически отношения, пазарно-икономически отношения, финансово-пазарно-икономически отношения; освен полезност (в т.ч. обща и пределна полезност) сега има още консуматорска полезност, стопанска полезност, икономическа полезност, пазарно-икономическа полезност, финансово-пазарно-икономическа полезност; освен възпроизводство, сега има още консуматорско възпроизводство, стопанско възпроизводство, икономическо възпроизводство, пазарно-икономическо възпроизводство, финансово-пазарно-икономическо възпроизводство; освен богатство, сега има още консуматорско богатство, стопанско богатство, икономическо богатство, пазарно-икономическо богатство, финансово-пазарно-икономическо богатство; освен производство, сега има още стопанско производство, икономическо производство, пазарно-икономическо производство, финансово-пазарно-икономическо производство; и т.н. и т.н.

– Основният принос в тази монография е, че подсказва и създава нова парадигма за изграждане на системата от категории на икономическата наука, а от там – и за цялостно пренаписване на всички основни учебници по икономическа теория. В основата на това стои подреждането на всички икономически понятия по един издържан и систематичен начин, съответствуващ на обективната икономическа история. Нещо повече, дори възниква въпросът за конституирането на комплекс от науки: консуматорска наука, стопанска наука, икономическа наука, пазарно-икономическа наука, финансово-пазарно-икономическа наука.

В монографията “Динамика на икономическата система” авторът дава много по-широка интерпретация на икономическата динамика в сравнение с постигнатото досега в литературата. А именно:

Първо, тя е не само (и не толкова) метод, а преди всичко е икономически процес, който се осъществява вътре в икономическите системи и при взаимодействието помежду им (т.е. и при отворени граници).

Второ, тя е не само динамика на подсистемите на икономическата система, обусловена от нейната микроскопичност, но е и динамика на системата като цяло, обусловена от нейните общосистемни свойства, т.е. от нейната макроскопичност.

Трето, тя е не само изменение на количествата на икономическите потоци, преминаващи през и преобразувани от икономическата система, т.е. е не само динамика на икономическите ингредиенти, но е и изменение на формата на зависимостите между нейните елементи, т.е. е и динамика на нейната структура, на нейното качество (значи и на оператора на системата).

Четвърто, системната динамика включва не само измененията, произтичащи от прякото функциониране на икономическата система (на подсистемата на правите връзки в нея), но и измененията, произтичащи от регулативните процеси в системата, т.е. от функционирането на подсистемата на нейните обратни връзки, което обуславя изключителната роля на динамиката (на регулативната икономическа динамика) за поддържането на устойчивостта на икономическата система.

Пето, системната икономическа динамика има предимно кибернетичен характер, което се проявява в динамиката на системите на икономическо управление, т.е. в управленската икономическа динамика.

Шесто, системната икономическа динамика е не просто и не само промяна на компонентите (елементите и връзките) на икономическата система (на икономическото поведение като такова), но е и промяна на начина на нейното реагиране на външните икономически въздействия, т.е. тя е и реактивна икономическа динамика, което се оказва определящо за формулирането на икономическата динамичност и за конституирането на динамичната икономическа система. Това разграничава икономическите системи на статично-реагиращи и астатично-реагиращи.

Седмо, икономическата динамика е не само промяна в (и на) икономическата система, която като икономически процес се отчита по отношение на времето в качеството му на независима реална променлива, но е промяна в (и на) икономическата система, която като икономически процес може да се отчита и по отношение на други независими реални променливи, които не са времето. Това нетрадиционно обобщение в книгата показва, че икономическата динамика може да бъде не само времева икономическа динамика, като каквато тя обичайно се възприема, но да бъде и невремева икономическа динамика (както и комбинирана времева-невремева), при което освен с понятието за времеви икономически процес, вече се борави и с понятието за невремеви икономически процес. С това се разширява понятието за фазово икономическо пространство, при което времевото и невремевото икономически измерения (дименсии) се равнопоставят. Последното предоставя широки възможности за анализ не само на количествените изменения в икономическата система, но и на нейното структурно (значи и качествено) изменение и усъвършенствуване.

Осмо, в монографията по напълно нов начин се извежда (дефинира) понятието за динамична икономическа система. Това става върху основата на въведения от Камен Миркович комплексен критерий, който условно нарича динамичностна икономическа атрибутивност. Той се състои от набор от частни динамичностни икономически свойства (негови съставки), като чрез подбор на различни комбинации измежду се конституират както статичната и динамичната икономическа система, така и техните разновидности. По такъв начин се подрежда (изгражда) картината на системната икономическа динамичност. Към динамичностните икономически свойства се числят: икономическата функционалност, икономическата бихевиористичност, икономическата структурност, икономическата реагируемост, икономическата реактивност, икономическата ситуираност.

През 2016 г. Камен Миркович публикува в Интернет първото издание неговата авторска Енциклопедия на икономическата система в обем от около 40 хиляди страници (поместени в 535 текстови файла с изходен информационен обем от около 420 мегабайта). Макар и интензивно разработвана през периода 2005–2015 г. (след неговото пенсиониране), тази енциклопедия е резултат от научните дирения на автора през последните близо 50 г. Първоначално тя е писана на тематични части, всяка една от които представлява крупна самостоятелна монография с прилежащите към нея термини. Впоследствие всички термини са обединени и подредени в азбучен ред. “Тайната” на енциклопедичната технология в случая се състои в това, че е приложен многостъпков итерационен подход, като при всяка следваща итерация се постига взаимно подобряване ту на монографичното съдържание, ту на речниковия състав. “Страничен” резултат от тази дейност са две групи монографии, едната група от които е подобрен вариант на вече публикуваните от автора монографии, а другата са нови монографии (нещо като чиста печалба), които предстои да бъдат публикувани на книжен носител или в Интернет.

В енциклопедията Камен Миркович обединява вече обоснованите от него (1) ингредиентен подход в икономиката и (2) релативистична теория на ценността (на полезността и стойността). С това се създадени подстъпите към появата на нова наука – икономическа генетика. Затова в предговора към енциклопедията авторът е записал: “Макар и да бях вече “навътре” в предмета, работата ми върху енциклопедията на един по-късен етап ме доведе (благодарение на прилагания от мен ингредиентен подход) до прозрението, че на икономиката е присъщ невъобразимо голям брой концептуални понятия и че икономическата наука засега борави само с една незначителна част от тях. В това отношение тя се родее с генетиката, при която само ДНК има няколко милиона елемента, всеки от тях изискващ самостоятелно характеризиране. Оказва се, че ценността е икономическият геном, в която е кодирана и по която се възпроизвежда икономическата реалност, и се отличава с изключителна сложност. Дори само това подсказва, че пред икономическите изследвания тепърва предстоят нови предизвикателства, на които може да се отговори само ако се премине към нов подход и нова методология на икономическата теория.” Икономическият геном (ценността) и икономическият феном (определени масиви от икономическата действителност, наречени от автора феност) в бъдеще може да се окажат най-важните основополагащи понятия в икономиката.

От 1987 г. Камен Миркович е носител на ордена “Кирил и Методий – ІІ степен”, а от 2004 г. – на почетния знак на Университета за национално и световно стопанство. Носител е и на други ордени и отличия. През 2009 г. му е присъден учредения “Златен жезъл – статуетка” на Професионалната гимназия “Професор доктор Димитър Табаков” (бившият икономически техникум) в Сливен, с която педагогическият съвет на гимназията го удостоява за утвърждаване на авторитета на училището и за високи постижения в областта на икономиката.

Камен Миркович е женен за Мария Маркова Бобева (от Велико Търново) от 1962 г. Има две дъщери – Венета, родена през 1969 г., и Боряна, родена през 1971 г. По-малката му дъщеря Боряна умира при нещастен случай през 1983 г.

София, юни 2016.

Научен симпозиум, посветен на 70-годишнината на проф. д.ик.н. Камен Миркович